ЛА̀ПАМ, -аш, несв. Разг. 1. Прех. и непрех. Ям бързо и лакомо, на големи залци. Майката беше приготвила задушени пилета и баклава, които всички лапаха с удоволствие. Д. Димов, Т, 222, Майките ни наредили трапезите за обяд, викат... Никола, Иване, Димитре, хайде елате да обядваме. Насядаме всички на колело на зелената морава, лапаме, та ушите ни плющят. П. Росен, ВПШ, 36-37. Седят лелки и олисели мъже, .., наливат се с бира, лапат кебапчета и танцуват. А. Гуляшки, ДМС, 88. Мама продължава да я хвали, а госпожица Маринова гледа свенливо в кошницата и си играе с една череша, уж че не ѝ се яде. Брат ми обаче лапа с голямо удоволствие и все едно, че не чува мама. К. Калчев, ПИЖ, 158. В слънчевите просеки, .., често заиграват медночервени мечета, докато старата мечка лапа малини нейде наблизо. Н. Тихолов, ДКД, 64. // Разш. Ям. Патката има по-длъшък и по-широчък клюв, за да лапа и разни животинки в блатните води. П. Р. Славейков, ПЧ, 14. По-малко готвим ние. Не лапаме много като вас, прости и лакоми хора! А. Разцветников, Сн (превод), 37. Още същия ден моята възпитателка почна всеки обед и вечеря да кани по пет-шест деца от махалата да ядат заедно с Хортензия. Чуждите хлапета лапаха като попски деца на задушница. Тонич, ББК, 150. Триста зяпат, трима лапат. Който драпа, той лапа. Погов.
2. Прен. Прех. Неодобр. Алчно присвоявам нещо. Ние, индустриалците, сме хора дисциплинирани — .. , а ония, дето се домъкнаха, гледат само пари да лапат. Д. Кисьов, Щ, 310. Все те лапат премиите, станаха абонати и на премии, и на приеми с чужденци. Ст. Даскалов, ЕС, 350. // Непрех. Неодобр. Трупам облаги, обогатявам се за чужда сметка. Не е наш владика той, гръцки владика е. Ни езика му разбираш, ни пък иска да те знае. Само дърпа от нас и да лапа... Д. Талев, ЖС, 135. „Защо на вас да дават по един лев на трудоден и по едно кило жито, а пък те да лапат и да си строят палати? Работете нашата земя, ние ще ви даваме по десет лева на ден!“ Ст. Даскалов, СЛ, 130. — Не му стига хорската мъка, ами и на църквата кайдиса да посегне... — Лапа от общината, лапа, обръгна му нещо, сега и от олтара куснал малко, кучето му невярно! Г. Караславов, СИ, 146.
3. Прен. Прех. Приемам, усвоявам нещо; поглъщам. Повиках булката: — Ела, жено, да лапаш култура. Извадих новата плоча, поставих я на грамофона, .. и заслушах. ВН, 1960, бр. 2645, 4. Виж, транзисторчето не го вадя от чантата си. По цял ден си разнасям чантата, то по цял ден си чурулика в нея. Като канарче в кафез. Невинна душа — възпроизвежда, от само себе си нищо не притуря. Държа го за друго — купешки приказки лапам от него... Б. Геронтиев, Б, 23. Ние, грешните читатели, лапаме с парите си, .., сякакви видове горчила, пелини и зехири. Лат., 1885, кн. 9, 19-20.
4. Непрех. С предл. подир. Увлечен съм по някого, копнея по някого. — И оня хългъзник е с тях! — мрачен и зъл добави Добре. — А сестра ти, будалата, лапа подир него! П. Стъпов, ЖН, 130.
◊ Лапам вятър1. Разг.; Лапам горняка. Диал В тежко положение съм, нищо не получавам, ощетен съм. Лапам вятър2, лапам мъглата. Разг. Нищо не върша, бездействам. Току-що се бях прибрал в Сопот през 1868 г. Баща ми ми подаде една турска телеграма от пет думи, за да му я преведа, .. Но какво беше смайването му, че аз не бях в състояние нито да я прочета! Той ми каза тъжно: — Ти си лапал мъглата в Пловдив, синко! Ив. Вазов, Съч. X, 176-177. Лапам мухи<те>. Разг. 1. Губя си времето, без да върша нещо; бездействам. Не оставяй момичетата да сядат и да лапат мухи. Парици им се плащат. Л. Каравелов, Съч. VII, 6. — Българският войник изпълни достойно дълга си, но управниците ни в туй време са лапали мухи... Л. Стоянов, X, 119. — Дядо ти хаджия какво прави тука: мухи ли лапа?... Ив. Вазов, Съч. VIII, 138. 2. Поради неопитност възприемам на доверие, безкритично всичко, което видя или чуя; проявявам наивност. Падат [яребиците майки] пред кучето, пърполят по земята като простреляни и го загалвикват, дордето го отвлекат по-далече от пилетата. Тогава хвъркват и глупавото куче остава да лапа мухи. Ем. Станев, ЯГ, 30. Такива не ги лапам. Жарг. Няма да допусна да ме излъжат, да ме измамят. „Ние, бако — ще си каже, — такива не ги лапаме. Трева не пасем.“ П. Вежинов, НС, 140.