ЛАПА̀Ч м. Разг. Пренебр. Мъж, който не се труди и чака всичко да получава наготово; готован, готованин, готованец, готованко, лентяй. Цялата кърска работа [бащата] беше оставил на големия си син Иван, .., бесен за работа и вбесен към всички, които му се пречкат по пътя. Сега по пътя му се мотаеше студентът, готованецът, лентяят, софийският лапач — той го наричаше с всички обидни думи, които му идваха на ум. X. Русев, ПЗ, 160-161. Всички чиновници, и свои и чужди, той [Юрталана] смяташе за лапачи, за вредни и непотребни хора. Г. Караславов, С, 133. — Никакви подаръци на тия лапачи! Само това гледат, да откинат по нещо от кооперативното. Ст. Даскалов, ЕС, 188. Тези .. лапачи по призвание, години вече лежат в апартаментите си на една кълка. Ст, 1963, бр. 925, 1.