ЛА̀ПВАМ, -аш, несв.; ла̀пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ла̀пнат, св., прех. Веднъж или изведнъж лапам. Кучетата му бяха го заобиколили и сегиз-тогиз той им хвърляше по някоя хапка, която те лапваха още във въздуха. Й. Йовков, ЧКГ, 96. Ние си поприказвахме със спокойната, хубава бригадирка и от време на време лапвахме като бонбон по някоя едра череша. Н. Тихолов, ДКД, 144. Всеки ден в определен час един щъркел, постоянен жител на градчето, крачи важно през площада и отива в полето да си лапне една-две жаби. СбЦГМГ, 418. Защо тъй се извъртя работата, мисля си, че ми лапна нивата тоя кожодер Трифон? П. Велков, СДН, 348. Когато майсторите привършиха, кметът лапна полицейската си свирка и нададе зачестени писъци. Ив. Хаджимарчев, ОК, 197. — Не съм много съгласен с тебе — отвърна Лазар и бързо си наля още една чаша ракия. И вече, без да се чукне със сина си, мигновено я лапна. Т. Харманджиев, Р, 112. Комендантът си спомняше много добре, че накрая Борис въздъхна и каза: „Учителствувах в едно село и лапнах по едно селянче — капчица. Малко остана да се оженя за него.“ Г. Караславов, ОХ, I, 434. — Ти, Нягуле, голям залък лапни, голяма дума не казвай! Ив. Вазов, Съч. IX, 48.. Аз на него му не вярвам за пет пари, а ти беше лапнал като шаран — депутатското място е опечено, господин Калъчев, тъй, господин Калъчев. Ем. Манов, ДСР, 267. лапвам се, лапна се страд.
ЛА̀ПВАМ СЕ несв., непрех. С предл. в. Рядко. Влюбвам се. На едина от тях [другарите] , .., лъщи вече плешив лоб, но той още се не дава. Докато сили държат и сърце бие, много ще има да зяпат подире му тези, дето са ги наредили сега пред него, само да го подмамват. Лапва ли се той в някоя! — да се зароби, още всичко не е опитал... П. Тодоров, И II, 7.
◊ Зинал съм да лапна някого. Диал. Яд ме е на някого и съм готов да му напакостя или да го унищожа. Като че ли (сякаш) ще лапна някого гледам. Разг.; Гаче (чегато) ще лапна някого гледам. Диал. Настойчиво, втренчено, обикн. с любов, желание, копнеж гледам. Лапвам / лапна въдицата. Разг. 1. Влюбвам се в, увличам се по някого. Отишла тя в Загреб .. и там се запознала с някакъв милионер и от Ню-Джерси.. Лека-полека между двамата се завързали по-близки отношения. Американецът, .., лапнал въдицата, пък и леля ми не останала равнодушна към неговите чувства. Св. Минков, БФ, 18. Дошъл бил у роднини, видял я и лапнал въдицата. Ст. Чилингиров, РК, 192. 2. Оставям се да бъда измамен, излъган, изигран. Не му [на Александър Пъдарев] липсваха такт и умение. Държеше се вежливо към най-младите. Декларираше им, че ги обича и цени. Разхождаше се с тях и мнозина от по-неопитните лапнаха въдицата му. П. Илиев, ВЛВ, 34-35. Лапвам като топъл хляб нещо. Разг. С готовност, веднага приемам, вземам, усвоявам, внедрявам и под. нещо. — Още сега ще го напиша с молив, а утре ще го напиша на машината в пет екземпляра и ще го разнеса из редакциите. Ще го лапнат като топъл хляб! Тарас, ТМ, 92. „Знаете ли, .., какъв репортаж можеше да стане?“ „Големият транспортен ден на окръга — телевизията ще го лапне като топъл хляб.“ Ст. Поптонев, НСС, 6. Лапвам / лапна пътя на някого. Диал. Успявам да науча откъде е минал и накъде е отишъл някой, когото търся; преследвам, откривам следите му. Лапвам <си> / лапна <си> пътя. Обикн. в св. вид. Диал. Тръгвам, запътвам се нанякъде, отивам си.