ЛАПЛА̀НДЕЦ, мн. -дци, м. Мъж от основното население на Лапландия, наричана така до началото на XX в. природна област в Северна Швеция, Норвегия, Финландия и Колския полуостров. Култът към нея [мечката] се е запазил и до днес сред някои племена — например сред лапландците. ВН, 1961, бр. 2961, 4. Лапландците, които принадлежат на северното племе, нямат национални растения, ако не считаме еленният мъх, който храни техния домашен добитък или северните елени. Знан., 1875, бр. 16, 254.