ЛАПНИМУ̀ХОВЕЦ, мн. -вци, м. Индив. Пренебр. Лапнимуха. Затова литераторите или мълчат яко риби безгласни, или бръщолевят такива дивотии, от които само лапнимуховците могат да се унасят в телешки възторг. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 366.
