ЛА̀ПНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); ла̀пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ла̀пнат, св., прех. и непрех. Лапвам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)