ЛАПЧЍНИ мн., ед. (рядко) лапчѝн, м. Остар. и диал. Вид меки обувки от аба или от мешин, подобни на терлици. Така той, наистина, изглеждаше на чужденец сред нашенците — лете по джилетка, .., а зиме — с наметнати бозеви палта и с лапчини или калцуни на краката. Ст. Чилингиров, ПЖ, 38. Техните обуща са един вид пантофи, прилични на лапчини. С. Бобчев, ПОС (превод), 245.