ЛА̀РИ, обикн. мн., ед. (рядко) лар, м. Истор. Според схващанията на древните римляни — богове покровители на къщата, дома, а по-късно — пазители на пътищата.

— От лат. lares.


Източник: Речник на българския език (онлайн)