ЛАРИНГОФО̀Н м. Спец. Микрофон за приемане на звукови трептения непосредствено през кожата около ларинкса, който се прикрепя към гърлото на говорещото лице и се употребява за разговори в шумни условия, напр. в самолети, танкове и под. По устройството и по начина на действието си ларингофоните по нищо не се отличават от микрофоните. Т. Кръстев и др., СТ, 265.
— От гр. λάρυγξ 'гърло' + φωνἡ 'глас'.