ЛА̀СКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който проявява нежност, обич. — Аз викам най-напред да направим един годеж, та да се пукнат дяволите, че сетне да редим другото. А? наведе се Кръстю, внимателен и ласкав. Г. Караславов, ОХ I, 211. Султана не преставаше да бъде внимателна и дори ласкава към нея по-внимателна и по-ласкава, отколкото към всички други вкъщи. Д. Талев, ПК, 12. Той знаеше, че Григорий Синаит бил с всички добър и ласкав, всекиму намирал да каже наставление или умна дума. Ст. Загорчинов, ДП, 192. // Прен. Обикн. за природни обекти (слънце, вятър, нощ и др.) — който е с приятно въздействие. Беше страшно тихо. Само на стотина метра заливът светлееше в лъчите на залеза, шумът на вълните беше ласкав и мирен. Ем. Манов, БГ, 37. На другата сутрин изгря топло, ласкаво слънце, стъклата на прозорците отразяваха светлината. А. Наковски, БС, 79. От Дунава повява топъл, ласкав вятър. И тази нощ ще има напрежение. РД, 1975, бр. 251, 4. Нощта бе къса, лятна нощ с много звезди и ласкав зефир. С. Чернишев, ВМ, 10. Ранната есен .. беше необикновено кротка и ласкава. Дните се къпеха в ярка синева и слънце. Ем. Манов, ДСР, 5.

2. Който е изпълнен с нежност и обич или чрез който се изразява нежност. Колко ласкава, чудна беше нейната [на Стела] ръка! Ем. Коралов, ДП, 86. Той беше пълничък, усмихнат човек с ласкави обноски и живо чувство за хумор. П. Незнакомов, БЧ, 120. Към Русаля го влече всичко къдрите на светлата ѝ коса и ласкавите сини очи. П. Славински, ПЗ, 248. Гласът на тоя хубав млад човек беше ласкав той като че галеше раната, която гореше. Ив. Мартинов, ДТСЗ, 245. Наричаха Методи „щастливец“ или „галеник на съдбата“, или „любимец на боговете“ и т. н. Щедро го кичеха с ласкави прозвища от тоя род. А. Гуляшки, ДМС, 216. Сво .. ме утешава, като говори с гръдния си, винаги ласкав и топъл алт. Др. Асенов, СВ, 8-9.

3. Който изразява добро отношение, добронамереност към някого или нещо; благосклонен. Един италиански вестник е дал обширна ласкава статия за България и за някои от нашите държавници. Хр. Радевски, Избр. пр. III, 135. — Мислех, че сте такъв един намръщен, строг, заядлив. Татко често говори за вас. Характеристиката никак не е ласкава. М. Марчевски, П, 240. — Значи вие сте тук главен директор? Чуват се ласкави неща за вас. Л. Дилов, ПБД, 131. За книгата са дадени множество ласкави отзиви. Б. Шивачев, Съч. I, 78. Имай грижа, щото неаполитанските търговци, .., да намират ласкав прием и улеснения във всички албански пристанища. Ив. Вазов, Съч. XX, 40.


Източник: Речник на българския език (онлайн)