ЛАСКА̀ЕНЕ, мн. (рядко) -та, ср. Отгл. същ. от лаская и от лаская се. Аз, който, без да я видя, бях се залюбил у Магдалена, можях ли да стоя хладнокръвен към готовите грижи на една сестра, към най-приятните ласкаенета, към превъзходното кафе? Др. Цанков, ТМ (превод), 67.


Източник: Речник на българския език (онлайн)