ЛАСКА̀Я, -а̀еш, мин. св. -а̀х, несв., прех. 1. Користно обсипвам с хвалби някого, за да извлека изгода. Аз не бих заслужавал уважението ти, ако ласкаех твоите слабости, делейки с тебе чашите и безумствата на веселото пиршество. Ив. Вазов, Съч. XX, 157. — Ние нямаме още с какво да се хвалим и какво да показваме! — промърморва Мария. — Кой ви прати в Попина? — Знаят ви чак в София — неловко я лаская аз. — Нали сте депутатка на околийския съвет. Н. Стефанова, РП, 39. Той ми приготвяше пуканки на една надупчена тенекия. Аз хрупках вкусните черни, обгорели зърна и ласкаех своя приятел. Д. Калфов, ПЮН, 19. Откак се помири с родителите си, тя се носеше като победителка, а те, след острата сръдня, я ласкаеха и като че искаха да ѝ ce извинят за предишната си студенина и упоритост. Г. Караславов, ОХ I, 257. — Аз сѐ по чужди стъпки вървях, затова влезох във вашите ръце, господин старши! Лисичката вижда, че стражаря не е старши, но го ласкае. Елин Пелин, Съч. I, 216.
2. Прен. Доставям приятно чувство на някого, повишавам самочувствието му, радвам някого. Лаборантката, от дълго време лишавана от мъжка ласка, за няколко дни пред очите му бе разцъфтяла като роза и това го удивляваше и ласкаеше. А. Михайлов, ДП, 115. В клуба свикнаха с посещенията на дрипавите малчугани и започнаха да им възлагат разни задачи. Хлапаците се радваха. Доверието на възрастните ги ласкаеше. П. Здравков, НД, 49.
3. Обсипвам с ласки някого. И по това, което сме отдали / от нашия живот, ще разберат, / че ний сме ги [децата си] обичали, ласкали / преди самите те да се родят. Т. Харманджиев, П, 111. Тя го ласкаеше, милваше, цалуваше. И. Адженов, ВК (превод), 22. // Поет. Доставям приятно усещане, подобно на ласка. Вятър влажен, вятър топъл, / где ще стигне — кой го знае. / Ту изписка като вопъл, / ту притихне и ласкае. Н. Ракитин, ЧЛ, 64. От ведри образи вей свежина балканска / спокойна, охолна и ласкай. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 87. Без да уморява и да развлича окото, тоя простор зове, ласкае и облекчава. Й. Йовков, Разк. III, 159-160. Реката, .., ласкаеше златния пясък по брега и от време на време подплиснуваше леко. Елин Пелин, Съч. II, 72-73. И така трендафиловий храст на човечеството бил пресаден в топла, мека, суха земя, слънцето захванало да го съгрява със своите лъчи, а топлий южен вятър да го ласкае. ССГ (превод), 192. И заключения замък бих посегнал да руша, за да любя и лаская тази трепетна душа. Хр. Ясенов, Събр. пр I, 39. ласкае се безл. от лаская (в 1 знач.). Оная гъвкавост на ума, оная съобразителност и тънкост на мислите, умението да се ласкае, .., тъй свойствени за мнозинството от гърците на висша турска служба, той не притежаваше. Ст. Дичев, ЗС I, 19-20. лаская се I. Страд. от лаская. Ласкаеше се от приятели и от приятелки. II. Възвр. и взаим. от лаская (в 1 знач.). Ако ний сами не ся ласкаем, ласкателството на другите не ще ни повреди. ИЗ, 1877, 269. Смил, Крум и Влад взаимно се ласкаят и величаят. Ст. Михайловски, СБ, 112.
ЛАСКА̀Я СЕ несв., непрех. 1. Обикн. с предл. от. Чувствувам се доволен от нещо, удовлетворен съм от нещо. Соня беше бременна и почти всеки ден викаше Неда за съвети. Неда се ласкаеше от това. X. Русев, ПЗ, 227. Родителите ѝ ce ласкаеха от вниманието на главния редактор, когато дойдеше у тях. Ст. Даскалов, СЛ, 500.
2. Остар. Книж. В съчет. с надежда, увереност и под. или със следващ гл. и съюз да. Изпитвам приятно чувство, приятно ми е от осъществяването на действието, изразено от съществителното или от втория глагол. Лаская се с надеждата, прекрасная госпожице, че ще ми отговорите с благословно писъмце. Ив. Вазов, СбНУ I, 62. Лаская се с уверението, че ще мога да дам на признателния ни народ, ако не най-верните и най-точните сведения .., поне, .., по-верни, по-точни и по-пълни от всички, колкото и от колкото би било. К. Шапкарев, МЖБМ, I. Лаская се да мисля, че не съм лишена от него [разума], другарю Кръстанов. Д. Димов, ЖМ, 35.
3. Поет. Рядко. Нежно се докосвам, допирам до някого; галя се, умилквам се. Пред мен се глезиш и ласкаеш, / и стенеш глухо и ридаеш. Ив. Вазов, Съч. I, 98.