ЛА̀СТАВИЧКА ж. Диал. Умал. от ластавица; ластовичка, лястовичка. Около мене се меризливо, се зелено, весело, добро: ветрец люлюшка зелената тревица, ластавички чуруликат. Л. Каравелов, Съч. IV, 76. Още една пролет иде / ластавичка пее. Л. Каравелов, Съч. I, 102.


Източник: Речник на българския език (онлайн)