ЛАСТА̀Р1 м. 1. Меко зелено стъбълце на лоза, извито като мустаче; филиз, младок. Дивата лоза, която обкичваше стената, вече виеше около прозореца своите нежнозелени ластари. Л. Галина, Л, 131. До есента пръчките дадоха по метър и половина ластар, а на втората година повечето родиха грозде. А. Каралийчев, ПД, 170. Като че до вчера голямата лозница пред съседите бе сухо, напукано стебло, а днес на всички страни се проточваха дълги, крехки ластари, цялата бе обкичена в дантелени листа. П. Проданов, С, 91. Над портата и дувара с изпопадали керемиди протягаше ластари стара лоза. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 152. // Младо клонче на лоза. Едно момче седеше на сянка под черешата и гледаше как селянките привързват ластарите на лозите. Й. Радичков, В, 231. ● Събир. Само ед. Нар.-поет. Млади клончета на лоза. Из лозе оди Драгана, / из лозе ластар кършеше. Нар. пес., СбВСт, 668.
2. Издънка, младо стъбло на дърво, храст или друго растение; ластун, ластуна. Тръгна оная фиданка, извиши към синьото небе, пусна чудни си ластари и още на третата година даде пет крушлета. СбСт, 137. Близо до водопада, който огласяше с гръмливия си екот планината, имаше горско сечище. Край ниските пънове растяха млади ластари. Л. Галина, Л, 127. Сред ланското стърнище .. къпината гъсто беше накръстосала бодливите си ластари. Ст. Марков, ДБ, 92. По пресукани вълнени конци се катерят към потока зелените ластари на някакво синьо цвете. А. Дончев, СВС, 182. // Стъбло на пълзящо растение (тиква, диня, пъпеш и под.); ластун, ластуна. Край плета на съседите тикви виеха ластари и жълти чашки. Ем. Станев, ТЦ, 100. Зелените ластари на дините са проснали неравните си листа на огнища. Л. Михайлова, Ж, 76. ● Нар.-поет. Само ед. Събир. Млади стъбла на дърво, храст или друго растение. Израсло е дърво, дърво дафиново, / .., /изкарало ластар до синьото небе, / на клонче му стои пиле соколово. Нар. пес., СбВСтТ, 645. ● Обр. Сред пръските на дъжда се усмихваше млад момък, снажен, .. Старият беше доволен, че от неговия корен е израснал такъв ластар. Й. Йовков, СЛ, 182. От негов корен са такива ластари като загиналите. Ст. Станчев, HP, 67.
◊ Кога главня ластар пусне. Диал. Ирон. Никога.
— От гр. βλαδτάρι(ον) 'издънка'. (Вж. Ал. Ничeв, Гръцкитe заeмки в говора на с. Бeсвина, Лeринско, ИИБЕз 8, 1962, 345). — Други (диал.) форми: власта̀р и гласта̀p.
ЛАСТА̀Р2 м. Диал. Шарка по дреха.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.