ЛАСТЍНА ж. Диал. Ластар (във 2 знач.); ластун, ластуна. Един от полевъдната бригада се мъчеше да измъкне наведнъж няколко снопчета ластина от неразбутваната още копа. Ст. Марков, ДБ, 57.


Източник: Речник на българския език (онлайн)