ЛА̀СТИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от ластик; малък ластик. В тях [сергиите] се продаваха пръстенчета с нарисувани подвижни стрелки и с ластиче вместо верижка. Г. Мишев, ЕП, 8. За да не изхвърча бомбето, когато има вятър, ластикът се разкопчава и единият му край се закачва за петлицата на палтото. И добре, че го имаше това ластиче! П. Славински, МСК, 48.