ЛА̀СТОВИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от ластовица; малка ластовица, лястовиче. Тези врабчета, дето кацат на прозореца, не са същите, дето са по нашето село; и ластовичетата не са същите, и свраките на клона не са същите. Д. Габе, Н, 17.

— Други (остар. и диал.) форми: ла̀ставиче, ла̀ствиче, ла̀стоиче.


Източник: Речник на българския език (онлайн)