ЛА̀СТОВИЧКА ж. 1. Лястовичка; ластавичка. Ластовичките стреляха из въздуха своите крилца и своите чичикания. Ив. Вазов, Съч. VII, 35. Понякога над вира се спущаха ластовички със шумно цвъртене, бореха се във въздуха и летяха над самата вода, като че искаха да уловят някоя рибка. Ст. Загорчинов, ДП, 201. Над прозореца под стрехата сънливо пропищяват в гнездата си ластовичките. Елин Пелин, Съч. III, 106. Видиш ли там горе онези птичи гнездца, .. Това са гнездата на ластовичките и ето ти видиш стопаните им. Π. Ρ. Славейков, Пч, 1871, кн. 3, 36. ● Обр. Майка ѝ дома се зачуди на нейното весело чуруликане и на светналете ѝ очи ..: „Сполай ти, света Богородичке, че отнесе оная лоша напаст от чедото и ми върна пак напредната ластовичка.“ Т. Влайков, Съч. I, 1925, 56-47. Колко си са изменила, моя ластовичке! Л. Каравелов, Съч. II, 119.
2. Умал. от ластовица; малка ластовица, лястовичка. Ластовицата снася по 4-5 яйца два пъти през лятото. Малките ластовички са много лакоми и ненаситни. Зоол. VII кл., 110.
3. Диал. Растение ралица. Като минаваше през изоставена, неорана от години нива, в която цъфтяха жълти ластовички, той спря. К. Петканов, ОБ, 128.
— Други (остар. и диал.) форми: ла̀ствичка, ла̀ставичка.