ЛА̀СТОВКА ж. Поет. Умал. от ластовица. Набоде пак тревицата зелена / и ластовката кърши глас. Ал. Муратов, Пл, 1979, кн. 8, 28. По черковний покрив с вечерта / се препират ластовки чевръсти. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 50. А горе високо летят чучулиги / и ниско се стрелват там ластовки сини. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 9.