ЛАТЀНТНО. Книж. Нареч. от латентен. Науката още не е проникнала по-дълбоко в умовете и в живота, .., не е раздвижила теоретическите и практическите идеи, латентно живи у нашия несъмнено твърде богато дарен от провидението народ. ЛН, 1927, бр. 9, 1. Той влачи народните тълпи подир себе си и им дава да видят огромната мощ, която се потае латентно в народната душа. Ив. Вазов, ПМЧ, 73.