ЛАТЀНТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от латентен (в 1 знач.). Изхождайки от началото, че във всяка проява се крие божествена мъдрост — .. — съзнателният човек търси практическото ѝ приложение и от намереното ще зависи дали тази проява е навременна и плодоносна и ще се възприеме или, .. — ще бъде обречена на гибел или латентност. К, 1926, бр. 100, 1.