ЛАТЀРНА ж. 1. Механичен музикален инструмент, който повтаря определени мелодии чрез въртене на ръчка. Латерната в ъгъла блестеше с черния си лак, а с тъжните си звуци тя примамваше моряците. М. Марчевски, ОТ, 17. Куцият дядо Туле, .., непрестанно въртеше латерната и предлагаше своите късметчета с предсказания от вечния календар. Ст. Дичев, ЗС II, 123. Във този миг една латерна / запяла под едно дърво, / от прага на нощта безмерна / го връща в светлия живот. А. Далчев, С, 102.
2. Архит. Неголяма надстройка, обикн. във форма на куличка (с прозорци или остъклена), която се осветлява отгоре. Особено внимание той отделя на съотношението между купола и латерната, чиито размери нарежда да се заснемат съвсем точно. М. Бичев, АНВ, 26.
◊ Като латерна приказвам (говоря и под.). Без прекъсване приказвам (говоря и под.). После той седеше в гостната на Досьо, гледаше съсредоточено шарките на килима и калните си обувки и слушаше момичето, което приказваше като латерна около него. А. Гуляшки, МТС, 81. Латерна магика. 1. Спец. Уред, използван в миналото за прожектиране на образи, нарисувани върху стъкло, пластмасова лента, пластина или хартия; магически фенер. Вълшебен фенер (латерна магика) е една кутия (..), която отдире има малко вглъбнато огледало. Й. Груев, Φ (превод), 143. 2. Спектакъл, основан върху свързването на прожектирани в момента филмови сцени и непосредственото представяне на играещите в тези сцени артисти. Латерна магика е едновременно и театър, и кино; живи артисти под лъчите на прожектора — както в театъра, кинокабини и екран — както в киното. Но и киното, и театърът тук са необикновени, а най-важното слети в едно. HTM, 1961, кн. 7, 25.
— От лат. laterna през гр. λατέρνα.