ЛАТЍНА ж. Латинка. Латината йе хубаво цветие и има сладък дъх. Д. Манчев, БЕ I, 43. Стоян през плета надникна, / таме ножове паднаха / в Димкина мала градина, / вов алената латина. Нар. пес., СбБрМ, 185— 186. Напред-назад, кумице, кумице, / да прескочи градина, градина, / да набере латина, латина, / да накити три китки. Нар. пес., СбВСтТ, 118. Пошла е Донка да иде / из тая гора зелена, / да бере цвете латина. Нар. пес., СбВСтТ, 1027.