ЛАТЍНИ мн., ед. (рядко) латѝн и (остар.) латѝнин, м. 1. Истор. Група племена в древна Италия, населявали областта Лациум (днешна Средна Италия) в началото на I хилядолетие пр. н. е. По долното течение на р. Тибър живеели латиншпе, народност, която играла важна роля в историята на древна Италия и в тогавашния свят. Ист. V кл, 108. Подобно на предишните български царе Ивайло настояваше .. да се дадат на чужденците латини нови правдини или да се потвърдят старите за свободно търгуване по панаири и тържища. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 462. В нея [Италия] живели различни народи, по имя: етрусци, умбри, латини. Г. Йошев, КВИ (превод), 88.
2. Остар. Книж. Католик. (Вл. Георгиев и др., БЕР).