ЛАТЍНКА1 ж. 1. Градинско цвете с жълта, оранжева или с червено-оранжева окраска. Tropaeolum majus. За тая забележителна майка тогава никой от нас не се беше досетил да откъсне някоя латинка от нейната грижливо подредена къщна градинка. А. Каралийчев, С, 308. Там, пред малкото равно място, се отваря прозорец, по него са наредени няколко саксии цвете, градинката на дядо Матея. Две индришета, две мушката, един карамфил и няколко стръка латинка. П. Тодоров, И II, 36. Отпред, в малка градинка, цъфтяха огненочервени латинки. П. Бобев, ГЮМ, 11. Запяло е славей пиле / в зелена градинка, / между здравец, между люлек / и жълта латинка. Л. Каравелов, Съч. I, 119.
2. Бот. Род едногодишни тревисти растения от семейство латинкови с красиви различно обагрени цветове, чиито пъпки и плодове се използват за подправки и в народната медицина. Tropaeolum.
ЛАТЍНКА2 ж. Жена от племето на латините. Деспот Слав довежда в тези краища дъщерята на латинския император .. като своя съпруга, .. Ала младата латинка, .., угасва само след две години. Отеч., 1977, кн. 11, 26.
ЛАТЍНКА3 ж. Обикн. в съчет.: Сабя латинка. Сабя дамаскиня. В пруста са окачени по стените различен вид пушки, .., латинки, паласки, юзди, торби и гердане. Л. Каравелов, Съч. II, 43.