ЛАУРЕА̀Т м. 1. Носител на голяма награда и звание за признание на заслуги и творчески успехи в областта, в която работи. В края на май най-неочаквано дойде зловещото съобщение, че .. е починал Пенчо Славейков .. През тая съща година се очакваше и избирането му за лауреат на Нобеловата награда. К. Константинов, ППГ, 227. Раздаването на премията, .., става много тържествено .. С доклад за заслугите на лауреата. Кр. Белев, 3, 28.
2. Истор. В древността — победител в състезание, увенчан с лавров венец.
— От лат. laureatus 'увeнчан с лавров вeнeц' прeз нeм. Laureat, фр. lauréat или рус. лаурeат.