ЛАУ̀ТА ж. 1. Остар. Струнен музикален инструмент, подобен на китара. Както навсякъде по румънската земя, и тук свиреха цигани: две цигулки, един цимбал, .. лаута. Ст. Дичев, ЗС II, 443. Циганите лаутари свиреха с две цигулки, мускал и една лаута. Ц. Гинчев, ГК, 347.
2. Диал. Цигулка (Вл. Георгиев и др., БЕР).
— От араб. прeз рум. lǎutǎ.