ЛАУТА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Свирач на лаута. И аз обичам... аз, като вляза нейде на панаира и кажа на лаутарите: Свирете! И — дай вино, дай туй, дай онуй — те ме гледат и се чудят. Й. Йовков, ЖС, 82. Момчето надуваше флауто, а бащата пригласяше с лаута и пееше едва чуто: .. Въпреки че бързаше, Раковски се заслуша в тъжния напев. Бръкна в джоба си, извади няколко дребни монети и ги спусна в капата на лаутаря. Ст. Дичев, ЗС I, 419.