ЛАФЀТ м. Воен. Поставка, върху която е закрепено артилерийско оръдие. Тътнеха и дрънчаха по едрия паваж лафетите, подскачаха дулата на полковата артилерия. Ем. Манов, ДСР, 6. Войниците почиваха по обозните коли или по лафетите на оръдията. П. Славински, ПЩ, 395. Ковчегът бе сложен на артилерийски лафет и траурната процесия начело с краля .., премина през целия град. ВН, 1961, бр. 2958, 3. Под звуците на траурни маршове ковчегът бе положен на лафет, теглен от няколко чифта коне, обвит в тъмночервен плат. ОФ, 1949, бр. 1490, 3.
— От фр. l'affét прeз нeм. Laffette.