ЛАФУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Простонар. Говоря, приказвам, разговарям с някого; лафя. — Йоно, я недейте лафува там! Работа сме дошли да вършим, а не да приказваме. РД, 1959, бр. 1, 3. лафувам си взаим. През 1913 година в Истанбул се устройвала телефонна служба; вече се записали около две хиляди души, мераклии да си лафуват по тел... Хр. Бръзицов, НЦ, 330. Снощи си, Бельо, лафувах / със това, Бельо, момиче / и то ми меня пристана. Нар. пес., СбВСт, 776.