ЛЀВКА ж. Диал. Извито дърво, съединяващо върха на климията с края на оста на колелото (типичен за Северна България елемент на волските коли); льока. — Аз съм си заслужил тоя бостан и не го давам! — подпря се на левката Боцо. Ст. Даскалов, СЛ, 253. Камионът прогони овцете в нивите, настигна колата с воловете. Петър Маринков се спусна към колата и видя, че камионът е счупил една левка. Левката беше на пътя. Й. Радичков, ЧП, 114.