ЛЕВКО̀ЗА ж. Само ед. Мед. Заболяване на кръвотворните органи с разрастване на тъканите, в които се образуват белите кръвни клетки (левкоцити), като заедно с това се увеличава и броят на левкоцитите в кръвта; левкемия, рак на кръвта. Броят на заболелите от левкоза .. всред облъчените е бил от 4 до 8 пъти по-голям от този на необлъчените. М. Василев и др., ВБ, 617. // Само мн. Различни видове на тази болест. Левкозите са около 20 вида.
— От гр. λευκός 'бял' през лат. leucosis.