ЛЕВКОПЛА̀СТИ мн., ед. (рядко) левкопла̀ст, м. Биол. Специфични органоиди на растителната клетка, пръснати из цитоплазмата, които не съдържат пигменти и са място за синтеза и натрупването на скорбяла; безцветни пластили. В хлоропластите npoтuчат процесите на фотосинтезата, а левкопластите превръщат захарите в зрънца от резервна скорбяла. ОБиол. X кл, 9.

— От гр. λευκός 'бял' + πλαδτός 'налeпeн'. — Друга форма: лeйкопла̀ст.


Източник: Речник на българския език (онлайн)