ЛЕВКОЦЍТИ мн., ед. (рядко) левкоцѝт, м. Биол. Свободно движещи се клетки, които влизат в състава на кръвта, имат ядро, за разлика от еритроцитите, и играят важна роля при защитата на организма от микроби, при възпалителни процеси и др.; бели кръвни клетки. Кръвта се състои от течна част — плазма, и формени елементи — еритроцити, левкоцити и тромбоцити. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 85. Левкоцитите са ядроносни клетки. Те се наричат бели кръвни клетки, защото не са оцветени. Нормално 1 куб. мм кръв съдържа 5000—8000 левкоцита. М. Василев и др., ВБ, 465.
— От гр. λευκός 'бял' + κύτος 'съд' прeз лат. leucocytus. — Друга (остар.) форма: лeйкоцѝт.