ЛЕВКОЦИТО̀ЗА ж. Биол. Състояние на временно увеличение на броя на левкоцитите в периферната кръв. Левкоцитозата е израз на усилена функция на органите, които произвеждат бели кръвни клетки. М. Василев и др., ВБ, 471.

— От лат. leucocytosis.


Източник: Речник на българския език (онлайн)