ЛЀВТЀР неизм. прил. Диал. Който не е задомен; свободен, неженен. В селото турци додоха / да сберат моми и момци, / момите се левтерето, / момците се ергенето. Нар. пес., СбНУ XLVII, 133. Иди, го, мамо, попитай / ко йе девойче главено, / прао да ми йе казало, / ко йе девойче левтеро, / я ща си него да зема. Нар. пес., СбНУ XXV, 44. Сега ща Вела да ида, / левтер зълва да бъда. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 193.
— От гр. λεϑϑερος.