ЛЀВУ̀РДА ж. Диал. Див лук, див чесън. От близкия дол равно пляскаше водата и се носеше мирис на левурда и на гнилост. Ем. Станев, ПЕГ, 96. В листопадните гори (например в буковите) кореновата система на дърветата и храстите се разполага на повече от 1 м, на високите треви (мъжка и женска папрат, левурда, горски ранилист и др.) — на 15—100 см. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 155.