ЛЀВЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от лев1 (във 2 знач.). Като излязох на улицата, аз с голяма почуда забелязах, че между парите, които учителят ми върна, блестеше и едно ново сребърно левче. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 49. Маргаритка грабва приготвената от снощи чанта, пъхва в джоба на палтото левчето за закуска, махва ни с ръка и тръгва за училище. П. Незнакомов, МА, 17. С наближаването на войната животът започна страшно да поскъпва, надниците поевтиняха, левчетата се свършваха още по средата на седмицата и работниците дочакваха настръхнали и изгладнели новия съботен ден. А. Гуляшки, Л, 492.
◊ Треперя над левчето. Разг. Голям скъперник съм. Остави я, тя трепери над левчето. Една боза ne eu купува. И това ако е живот.
ЛЀВЧЕ2, мн. -та, ср. Остар. Лъвче. Всички пременени и весели; на шапките им златни левчета, светят на слънцето. Ив. Вазов, Съч. VI, 114. Във време на война той беше мъжествен и жесток, .. Но като баща! — лъвицата не обича така едничкото си левче. Ст. Ботьов, Κ (превод), 10. После малко той се подаде в стаята, с препасана сабля през кръста, .., с левче на калимявката, .., с една реч цял бунтовник. З. Стоянов, ЗБВ I, 363.