ЛЕГА̀ТО нареч. Муз. 1. Свързано (за изпълнение на два или повече последователни тона в музикално произведение).
2. Като същ. легато, мн. -и, ср. а) Част от музикално произведение, изпълнено по такъв начин, Мандолината поде весел валс. Мъжки глас запя носово, като удължаваше просташки легатите. Ем. Станев, ИК I и II, 192. Андантето представлява поредица от тактове, стакати и легати, .., които изразяват скоковете на сърцето и неговите падения. В. Йонова и др., Б (превод), 112. б) Знак във формата на дъгичка над или под нотите, които трябва да се изпълнят по такъв начин.
— Ит. legato.