ЛЕГА̀ЦИЯ ж. 1. Дипломатическо представителство на чужда държава, възглавявано от пълномощен министър; посолство. Мадам Меворах беше неспокойна. Аташето при италианската легация, .., ѝ съобщи по телефона, че наистина днес турският посланик, .., ще излезе с комюнике по онази страшна афера в Разлога. А. Страшимиров, Съч. V, 172. Този разказ [„Индже“], .., Йовков замисля през времето, когато служи в българската легация в Букурещ. Лит. XI кл, 227. — Той учи френски, защото заминава за Италия. .. Отива в легацията — съветник по културните въпроси. По-спокойна работа. О. Василев, Л, 10.
2. Сградата, в която се помещава такова представителство. Отидохме да поздравим нашия пълномощен министър. Българската легация отвън прилича на замък с прекрасна тиха градина и стари дървета. А. Каралийчев, С, 77.
3. Остар. Книж. Делегация; пратеничество. Между тем, в Цариград, кръстникът на Бориса, царя Михаил, уби кесаря Барда и си зе за съвладетел славянина Василия Македонянина. Папата поиска да се възползува и от това обстоятелство, и изтъкми една голяма легация, за Цариград и за България. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 130-131.
— От лат. legatio 'пратeничeство' прeз фр. légation или рус. лeгация.