ЛЕГЀН м. 1. Кръгъл, обикн. метален или пластмасов, немного дълбок съд за миене и пране. През един двор на съседната улица изскърца врата. Една жена се подаде на прага и лисна леген с вода. В. Нешков, Н, 135. Орце сипа вода от бялата порцеланова кана в легена, поставен на умивалника. Д. Спространов, С, 111. Ка си дочу бяла Боя, / та си стана, та си зеде / леген, ибрик, ръки сапун, / та си изми бяло лице. Нар. пес., СбБрМ, 413. Защо ме даде, йодаде, у тая пуста София; / та се не мого научим из бунар воду да точим, / у леген да ю сипуйем, тънки излаци да перем. Нар. пес., СбНУ XXII—XXIII, 18.
2. Количеството течност, която се вмества, съдържа в такъв съд. Довечера на мегдана в долния край ще има хоро. Пред вратите наполиват и помитат, берберинът непрекъснато бръсне и плиска из улиците легени сапунена вода. К. Константинов, ПЗ, 90. Завил се йе сив бял сокол нот царюви равни дори, / .. / Като виде цар Костадин, той си тихом ютгооре: / — Изнесите леген ода, белки му се ода пийе; .. / нека слязе, нека пийе. Нар. пес., СбАИ, 66-67.
— От гр. λεκάνη прeз тур. leĝen. — Н. Рилски, Болгарска граматика, 1835. — Други (диал.) форми: лeин, лиин, лeхин.