ЛЕГЕНДА̀РНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на легендарен; приказност, необикновеност. Може би чрез това вдигане на булото му се отне легендарността, която обвива образа на Раковски, но историята му спечели, ако и да не спечели славата. Ив. Вазов, Съч. XIII, 55-56.


Източник: Речник на българския език (онлайн)