ЛЕГЀНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от леген; малък леген. Бабукчиев извади от единия си джоб на сакото шише спирт, от другия — пакетче сублимат. Разтвори сублимат в чугуненото легенче. Ст. Мокрев, ЗИ, 73. За правилно изпълнение на технологическия процес гладене са необходими следните пособия: маса и дъска за гладене, .., легенче. Н. Афлатариева и др., ТДО, 22.
◊ Бъбречно легенче (съкр. разг.) легенче. Анат. Вдлъбната част на бъбрека, в която се събира урината. Проследен по-навътре, хилусът води към известно разширение, т. е. кухина, означено като бъбречна пазуха, в която е разположено бъбречното легенче. А. Гюровски, AЧ, 232. Най-чести заболявания на бъбреците са възпаление на легенчето и пикочните каналчета, пясък и камъни в бъбреците и туберкулоза на бъбреците. Анат. VIII кл, 119. Бъбречните камъни и песъчинки се образуват в бъбречното легенче.