ЛЕГИО̀Н м. 1. Основна бойна единица в армията на древния Рим; полк. Когато бях в столицата на Египет — Тива, — срещнах легионите на Александър Македонски. А. Каралийчев, ТР, 152. През Апулия таз ранна пролет носят се несметни римски легиони от зори. В. Марковски, ПЗ, 43. Тук [в Силистра], в разни времена, квартирувал щабът на 1-ия и 11-ия римски легиони. П. Делирадев, БГХ, 60. — Севастократор, архонт на непобедимите легиони, а сега роб у българския цар! Какъв срам! В. Друмев, И, 13. Като се утвърдиха добре в тези нови свои владения, римляните захванаха малко по малко да натискат със своите железни легиони свободните трако-илирски племена и да ги подсебяват и тях. М. Дринов, ППБН, 3. // Разш. По-голяма военна единица; войска. Един казак варди, гони / хиледи злодеи; крадци — / цели турски легиони. Ив. Вазов, Съч. I, 100. И в многобройний легион на стройните сурови воини, / наред със медните тръби и страшните напеви бойни / ще вдигна своя боен стан. Хр. Ясенов, Събр. пр, 31.
2. Истор. Доброволчески отряд за подпомагане на националноосвободителните борби на народите в Европа през XIX век; легия. Той [Касабов] отхвърля идеята за доброволчески легион, която не би могла да разчита на успех сред българите поради горчивия опит от легията в Белград през 1862 г. Ив. Унджиев, ВЛ, 68. Той [Раковски] обра Киприановския манастир, дето гостуваше, за да устрои легиона. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 55. Руският легион се почти организира. Додоха 500 руски юнаци. НБ, 1876, бр. 46, 182.
3. Само ед. Истор. Название на националистична организация („Съюз на българските легиони“) у нас до 9. IX. 1944 г. — По-рано да сте имали нещо с патриотичната организация, с Легиона, с Бранник? В. Нешков, Н, 366. Националните легиони бяха помощници на полицията при разгромяването на студентските организации и борби. Д. Казасов, ВП, 580. По това време Евлоги не знаеше, че „класикът“ е ръководител на Легиона в гимназията. А. Гуляшки, Л, 28.
4. Прен. Книж. Голямо, неизброимо множество от хора, животни и др. Не, не се е излъгал — зрителното поле [на микроскопа], претъпкано до вчера от безбройните легиони на дизентерийните микроби, днес се оказва празно. Къде са изчезнали малките убийци? Д. Лазаров, ОЛЕП, 45. Лете гледаш зелени плесенясали езера, населени с вечно пеющи жабешки легиони, виждаш сиромашията в пълната голота. Ал. Константинов, Съч., 108. Дори прогнилите бараки в Гърция, с легион дървеници, бяха за предпочитане пред това враждебно обкръжение. М. Марчевски, П, 147. Легиони безработни, / сухи, гневни и страхотни, / ний крещиме във ушите / на управниците сити. Хр. Радевски, Избр. пр II, 54. Цели легиони орли и други хищни птици, подплашени от грозния пожар, извиваха са нависоко. З. Стоянов, ЗБВ II, 108.
◊ Почетен легион. Държавна институция, създадена от Н. Бонапарт, която определя и връчва отличия на военни, цивилни, и духовни лица за заслуги към нацията. Няколко дни по-късно Наполеон идва и във Ваймар присъствува на бал в двореца и тук отново разговаря с Гьоте, .. Гьоте получава, подобно на Виланд, кръста на почетния легион, М. Арнаудов, Г, 41. Чуждестранен легион. Френският колониален корпус. — Знаеш ли какво ми казваше един приятел в лагера? .. Имало сметка в чуждестранния легион, да вървим там, а? Плащали много пари, чужд свят. В. Нешков, Н, 328.
> Името им е легион и (остар.) имя им легион. Книж. Много са, в голямо количество са. Жоржу е човек от деветнайсети век. Български опортюнист, с всекиго добър, всекиму приятен, всякога доволен. — Как е същото име на тая антика чиновник? — Името му е легион — каза усмихнат Балтов. Ив. Вазов, Съч. Х 204. Тук [във „Войвода“ и „Дончо“] имаме дребни, симпатични образи, от една страна, а от друга — грозни, безчовечни и отвратителни образи на готовановци, експлоататори и мъчители, чието име е легион. Б. Ангелов, ЛС, 207.
— От лат. legio, -onis през гр. λεγιών. — Ал. Дюма, Наполеон Бонапарт (превод), 1850.