ЛЕГИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до легион. Смелий воин / съзря във тъмите непрозирни / да блескат шлемове и копия бранни / и клади с трупове да пушат там, / .. / и в ужаса на мраковете нощни / той чу далеч, в пустинните поля / гръм легионен. К. Христов, Мис., 1899, кн. 5, 550. Легионът заключавал в себе си от 4 до 5 хиляди человеци, .. За легионно знаме служал сребърен орел с разпуснати криле. Н. Михайловски, РВИ (превод), 308-309.