ЛЕГЍРАНЕ, мн. няма, ср. Метал. Добавяне на легиращи елементи към металите или сплавите за получаване на сплави с определени физически или химически свойства: твърдост, еластичност, химическа устойчивост и др. Беше постигнат [успехът] ..: първо — чрез легиране на метала, т. е. чрез прибавяне към неговия състав незначителни в процентно отношение заздравяващи добавки, и второ — чрез системата на термообработването. HTM, 1962, кн. 3, 11. Подобряването едновременно на няколко механични свойства на стоманите става чрез легиране с хром, никел, силиций, титан и други елементи.