ЛЕГЍРАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от легирам като прил. Метал. Обикн. в съчет.: Легиращ елемент. Елемент, който се прибавя към метали или сплави с цел да се подобрят някои механични, физични и химични свойства като еластичност, якост, твърдост и др. Легираните стомани със специални свойства съдържат легиращи елементи в по-големи количества, които силно изменят свойствата им в определена посока. Маш. IX кл, 16. Детайли [с голяма еластичност] се изработват от нисковъглеродна стомана в много случаи с прибавяне на легиращи елементи. В. Вълев, ЕА, 105. Още по-широко приложение в общото машиностроене намират сплавите на медта. По състав те се делят на две големи групи: а) сплави, в които легиращ елемент е цинкът. Ц. Цветков, М, 14.