ЛЕГЍСТ1 м. Истор. Доброволец в българската легия; легионер. Веднага след знамето идеха легистите: със стари и нови пушки, с байонети, ятагани и пики. Ст. Дичев, ЗС I, 166. Войводите се разтичаха. Чуха се отделни команди. Легистите се обърнаха надясно и бързо, почти тичешком се отправиха към кирпичения гръб на казармата. Ст. Дичев, ЗС I, 132. Раковски основал „Българската легия“ (1861). Той издействувал от сръбското правителство легистите да добият военно образование. Ист. VII кл, 65.
ЛЕГЍСТ2 м. Остар. Книж. Специалист по право, юрист. За ужас и негодувание на клерикалите, юристите, или по тогавашному, легистите оформировали и превели в система исканията на светската власт и общественното мнение. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 53.
— Фр. légiste.