ЛЕГИТИМАЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от легитимация. Корабите, идящи в румънските пристанища дебаркирват често лица, лишени от легитимационни или пътни актове, .., идящи от чужди страни, находящи се по десния бряг на Дунава. С, 1888, бр. 206, 1. Легитимационна проверка. Легитимационни заверявания. Легитимационни смени.


Източник: Речник на българския език (онлайн)