ЛЕГИТИМА̀ЦИЯ ж. 1. Документ за потвърждаване на известно право или пълномощие. Той е приет по спешност веднага и едва днес уреждат документите му. Дежурната сестра отваря легитимацията с черни корици и златно железничарско колелце с крилца и бавно, със служебно спокойствие чете името му. Ив. Бурин, НП, 36.
2. Истор. Документ, удостоверение за самоличност; лична карта до 9. IX. 1944 г. у нас. Гледаха да са [партизаните] по-далече от главния път, където постовете спираха всички, .. Там искаха разрешителни бележки и легитимации. Ем. Коралов, ДП, 78. Стражарят разгледа паспорта и легитимацията, надникна набързо в снимката, погледна Ванко. М. Грубешлиева, ПИУ, 239. ● Обр. Особеност на родопското тъканно изкуство е и неговото многообразие. И най-малката махала в Родопите има своя традиционна багрена легитимация в торбите и престилките. Н. Хайтов, ШГ, 109.
◊ Сменил съм си легитимацията. Жарг. Обезобразил съм си лицето, обезобразен съм вследствие на силно нараняване, на преживяна катастрофа.